Преговорите по време на интервю са много важен и труден етап, който до голяма степен определя по-нататъшния ход на кариерното ти развитие. Има няколко принципа, които си струва да запомниш и които да спазваш, когато водиш така наречения “money talks” с потенциаления си работодател.
По време на интервюто кандидатите често правят две грешки: или преждевременно започват да задават въпроси относно възнаграждението, или се опитват да скрият текущото ниво на доходите си, надявайки се на по-добра оферта. Не си струва да правиш подобен “цирк”, защото работодателят все пак ще може да установи нивото на доходите ти на предишното работно място. А HR-ът на компанията познава пазара достатъчно добре, за да прецени възможностите ти и реалното ниво на заплатата, на които можеш да разчиташ въз основа на опит и компетенции.
От друга страна, редно е да не повдигаш въпроса за заплатата още на първото интервю. Тогава основната ти задача е да демонстрираш силните си страни и да докажеш, че си точният човек, от когото се нуждае компанията. Съсредоточи се върху опита и постиженията си и остави работодателя да поиска да разбере за очакванията ти за пари.
По правило компаниите предпочитат тези кандидати, които водят преговори.
Може да си помислиш: „Не искам да вдигам летвата на очакванията, предложението вече е достатъчно щедро, така че просто трябва да се съглася“. Не. Съгласи се само и единствено при благоприятни за теб условия.
Или пък: “Не искам да правя лошо впечатление и да изглеждам алчен на работодателя.” Не. Съгласи се само и единствено при благоприятни за теб условия.
“Но това е малка компания и …” Не. Съгласи се само и единствено при благоприятни за теб условия.
Разбира се, че преговорите по време на интервю за работа не са причина за паника, стига да знаеш как да се справиш с тях. И въпреки че този тип разговор с потенциалния ти работодател никога не протича гладко има няколко начина, с които да коригираш отрицателната репутация на въпроси като: “Каква заплата очакваш?”, и да излезеш победител от надлъгването с корпоративен привкус.
Записвай всичко
Когато предложението ти бъде съобщено, запиши го. Няма значение дали ще ти изпратят писмена версия по-късно или не – трябва да имаш всичко черно на бяло. Заслужава си да запишеш всякакви нюанси, дори и да не са свързани с парите, защото ще забравиш много от това, което си чул и няма да може да го вземеш предвид при вземането на окончателното решение. Най-често фирмите изобщо не изпращат писма с предложения до подписването на договора, а на теб ти се налага да потвърдиш всички важни подробности в следващата кореспонденция.
Бъди отворен
Не се отказвай от възможността да преговаряш, докато не си готов да вземеш информирано окончателно решение.
Представи си следното: Неловко мълчание и отсрещното „И какво ще кажете?“, оставащо да виси във въздуха. Ако отвърнеш с: „Да, това ме устройва, кога мога да започна?“, тогава приемаш офертата и отказваш преговори. Това е любимата фраза на всеки рекрутер, разбира се. Но за твое добро е да се замислиш и да не я произнасяш толкова бързо.
Знанието е сила
За да си доминиращата страна на преговорите, е важно да имаш информация. Все пак всяка уважаваща се компания крие намеренията си: не ти издава точната заплата, не казва колко е платила на предишния специалист с твоя опит. А в същото време изисква от теб да свалиш всички карти.
Всъщност, работодателят никога не може да е напълно сигурен какво си мислиш по време на преговорите. Той може да предполага за другите ти оферти, за това колко си печелил от предишна работа и други подобни.
Когато кажеш: „Можете ли да ми платите 1900, а не 1850?, търгът започва, а отсрещният е готов да участва, предлагайки ти 1900 (или най-вероятно 1870). Работодателят знае, че не рискува нищо, защото най-вероятно ще приемеш предложението.
Но пък ти дори не обмисляш оферти под 2 хиляди? Или 2 и 500? Предложи компромис и помоли да не ти губят времето. Винаги формулирай искането си по следния начин: “Сега печеля XXX, а искам да печеля повече в прехода към новата позиция”. Винаги е хубаво да наричаме нещата с истинските им имена, нали?
Положителна нагласа
Не забравяй, че дори и да има какво да се желае от офертата, която ти предлагат, е важно да останеш позитивен и заинтересован от компанията. Защото вдъхновението ти, всъщност, е едно от най-ценните предимства в преговорите. Ако ентусиазъм изчезне по време на процеса на интервю, тогава компанията ще се усъмни в желанието ти да работиш здраво или да работиш там за дълго. Без желание – ти автоматично се превръщаш в по-малко привлекателна инвестиция. Запомни: “Ти си продукт!” Ако си загубили вдъхновение, продуктът ти губи стойност.
Не вземай решения емоционално & първосигнално
Да се оказва натиск върху някой, който все още не е взел окончателно решение, е много по-трудно. Възползвай се от това и намекни, че имаш конкурентни оферти. Все пак в преговорите винаги е нужен стимул, нали? Пък и алтернативните предложения винаги правят нещата по-интересни. Да не взимаш прибързани емоционални и първосигнални решения е неписан бизнес закон, който ако следваш ще полузиш сериозни дивиденти. Пък и споменаването на конкурентата оферта винаги е предтекст да си поискаш по-добро заплащане с репликата: “Изправен съм пред избор, но повишаване в заплащането може да ме убеди да се съглася”.
С няколко думи изкуството на преговорите се побира в няколко скромни съвета, които не трябва да забравяш въпреки че HR-ът ще се опита “да размъти мозъка ти”. Първо, не се поддавай докато не си готов да вземеш окончателно решение; второ, поговори свободно за очакванията за заплащане, като изтъкнеш адекватна причина, че заслужаваш повече; и трето, бъди мотивиран, давайки вид на човек, който се интересува не само от парите, а и от ценностите на компанията.
